18.04.2008 г., 9:50

Това е мечтата ми

731 0 11
Потоци от светлина
заливат душата ми.
Космичната свобода
осмисли съдбата ми.

Свободен да обичам,
гледайки само напред.
Свободен да изричам
истини силни безчет.

Вселената е добра,
огромна и безкрайна.
Човекът - една звезда,
оставаща си тайна.

След появата блести,
във живота израства.
После затваря очи
и изведнъж угасва.

Потоци от светлина
заливат душата ми.
Подавайте си ръка,
това е мечтата ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Подавам ръка, нека мечтите се сбъдват ! Поздрав за сиха, чудесен е !
  • Хареса ми!
    Особено края!
  • Подавайте си ръка,
    това е мечтата ми.

    И АЗ!
    Прекрасен стих!
  • Стих - като слънце!
    На фона на толкова черногледство днес.
    "Потоци от светлина" и "космическа свобода" може да почувства само едно благородно и щедро сърце.
    Това си ти,Васил. А твоите стихове са Любов.
    Прекланям се пред твоето човеколюбие и пред твоя оптимизъм.
  • Подавам и моята ръка.Чудесен призив! Много поздрави!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...