Apr 18, 2008, 9:50 AM

Това е мечтата ми

730 0 11
Потоци от светлина
заливат душата ми.
Космичната свобода
осмисли съдбата ми.

Свободен да обичам,
гледайки само напред.
Свободен да изричам
истини силни безчет.

Вселената е добра,
огромна и безкрайна.
Човекът - една звезда,
оставаща си тайна.

След появата блести,
във живота израства.
После затваря очи
и изведнъж угасва.

Потоци от светлина
заливат душата ми.
Подавайте си ръка,
това е мечтата ми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Подавам ръка, нека мечтите се сбъдват ! Поздрав за сиха, чудесен е !
  • Хареса ми!
    Особено края!
  • Подавайте си ръка,
    това е мечтата ми.

    И АЗ!
    Прекрасен стих!
  • Стих - като слънце!
    На фона на толкова черногледство днес.
    "Потоци от светлина" и "космическа свобода" може да почувства само едно благородно и щедро сърце.
    Това си ти,Васил. А твоите стихове са Любов.
    Прекланям се пред твоето човеколюбие и пред твоя оптимизъм.
  • Подавам и моята ръка.Чудесен призив! Много поздрави!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...