Apr 18, 2008, 9:50 AM

Това е мечтата ми

732 0 11
Потоци от светлина
заливат душата ми.
Космичната свобода
осмисли съдбата ми.

Свободен да обичам,
гледайки само напред.
Свободен да изричам
истини силни безчет.

Вселената е добра,
огромна и безкрайна.
Човекът - една звезда,
оставаща си тайна.

След появата блести,
във живота израства.
После затваря очи
и изведнъж угасва.

Потоци от светлина
заливат душата ми.
Подавайте си ръка,
това е мечтата ми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Подавам ръка, нека мечтите се сбъдват ! Поздрав за сиха, чудесен е !
  • Хареса ми!
    Особено края!
  • Подавайте си ръка,
    това е мечтата ми.

    И АЗ!
    Прекрасен стих!
  • Стих - като слънце!
    На фона на толкова черногледство днес.
    "Потоци от светлина" и "космическа свобода" може да почувства само едно благородно и щедро сърце.
    Това си ти,Васил. А твоите стихове са Любов.
    Прекланям се пред твоето човеколюбие и пред твоя оптимизъм.
  • Подавам и моята ръка.Чудесен призив! Много поздрави!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...