Ако не намираш в този свят любов
и те мъчи този наболял въпрос:
"Защо от тъга без сили аз оставам, а отново оцелявам?"
Ще намериш отговора във беда,
защото което не ме убива,
кара ме да оживея.
Ако се преобръща всичко около теб,
светът потъне в мрак
и не познаеш в хората
нито един близък човек,
или изпуснеш своя ред...
В страдание каляват се повалените души,
за борба към щастливи съдбини,
заобикалящи болка и сълзи,
или по-скоро готов във техния огън да гориш,
ще намериш сили да победиш.
Коварните обрати са безчет,
те стъпкват хората наред,
но с утихваща надежда
ще оцелеем, това по природа всички хора го умеем...
Защото това, което не ни убива, ни оставя да живеем...
* * *
Когато изпуснати мечти
и погледи разочаровани
стават нишки към пътища загубени,
към които връщаме се в сънищата недовършени,
идват нови бленове пробудени,
от старите като феникс оживяват
и душата оцелява,
което не ни убива, от миналите прегрешения ни поучава.
Сутрин щом настане и не искаш да се пробудиш,
тягостния мрак няма да прокудиш,
но щом се изправиш пред страховете си в лице,
дори и да не победиш,
пред същите страхове няма да се появиш,
защото което не ни убива,
смелост във сърцата ни влива
и макар в тревоги,
ще дишаме свободно - без окови!
* * *
Във мъка сам потъващ бавно,
предаваш надеждата си явно,
но в тези смъртни агонии не умираш,
себе си не губиш,
силата трудно ще намираш
и да преживееш ще избираш.
И ако съмнения и през нощта,
не ни оставят нито миг на мира,
измъчват нашето сърце със дни...
то ще продължава да тупти.
Трагичните истории нямат цифра,
както и хората с осакатени мъчни съдбини,
нещастно преживели почти всичките си дни...
Всеки иска да осуети трагичните промени
и дори да лееме сълзи,
докато сме живи,
няма да се наречеме
победени!