23.03.2008 г., 14:01

"Това което не ни убива, ни прави по-силни..."

738 0 0
Ако не намираш в този свят любов
и те мъчи този наболял въпрос:
"Защо от тъга без сили аз оставам, а отново оцелявам?"
Ще намериш отговора във беда,
защото което не ме убива,
кара ме да оживея.
Ако се преобръща всичко около теб,
светът потъне в мрак
и не познаеш в хората
нито един близък човек,
или изпуснеш своя ред...
В страдание каляват се повалените души,
за борба към щастливи съдбини,
заобикалящи болка и сълзи,
или по-скоро готов във техния огън да гориш,
ще намериш сили да победиш.
Коварните обрати са безчет,
те стъпкват хората наред,
но с утихваща надежда
ще оцелеем, това по природа всички хора го умеем...
Защото това, което не ни убива, ни оставя да живеем...
* * *
Когато изпуснати мечти
и погледи разочаровани
стават нишки към пътища загубени,
към които връщаме се в сънищата недовършени,
идват нови бленове пробудени,
от старите като феникс оживяват
и душата оцелява,
което не ни убива, от миналите прегрешения ни поучава.
Сутрин щом настане и не искаш да се пробудиш,
тягостния мрак няма да прокудиш,
но щом се изправиш пред страховете си в лице,
дори и да не победиш,
пред същите страхове няма да се появиш,
защото което не ни убива,
смелост във сърцата ни влива
и макар в тревоги,
ще дишаме свободно - без окови!
* * *
Във мъка сам потъващ бавно,
предаваш надеждата си явно,
но в тези смъртни агонии не умираш,
себе си не губиш,
силата трудно ще намираш
и да преживееш ще избираш.
И ако съмнения и през нощта,
не ни оставят нито миг на мира,
измъчват нашето сърце със дни...
то ще продължава да тупти.
Трагичните истории нямат цифра,
както и хората с осакатени мъчни съдбини,
нещастно преживели почти всичките си дни...
Всеки иска да осуети трагичните промени
и дори да лееме сълзи,
докато сме живи,
няма да се наречеме
победени!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...