30 мар. 2008 г., 20:42

Това, което търсех 

  Поэзия
627 0 1

Цял живот търсих нещо изгубено,
нещо убито преди толкова време,
някакво подаръче, пламъче срутено
под тежестта на незнайното бреме.

 

Представях си нежност непозната
и лице, осветено сред тъмнина,
и завист... непозната на Земята,
и свят потънал в една сълза...


Представях си, постоянно сънувах
нещо, което вече го няма,
крачка по крачка света пропътувах
за цел, надежда може би желана.


Скитници като мене виждах,
много през мен преминаваха
и с техните лица се сливах,
докато очите им тук оставаха.

Света обиколих и не го открих
загубено в небето или под водата,
надеждата напуснах и продължих
да се скитам без цел по Земята.

 

И тогава... ето го, стои до мен!
Мечта бленувана, сетна подкрепа,
нощ ,преминала някакси в ден,
това е моята сенчица клета...

© Няма значение Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много ме развълнува...
    ...това е моята сенчица клета...
    тъжно и трогателно...с обич.
    нищо не е без значение...
Предложения
: ??:??