13 сент. 2008 г., 16:20

Това не бях аз

776 0 10

Бясно прескача сърцето ми

и не контролирам ръцете си...

Как отне спокойствието ми?

Събуди в мене чувства зверски...

Нима са мои тези чудовищни очи?

Аз ли изпреварих гнева си?

Някъде по пътя между моите грешки,

бягайки, изпаднаха от джоба на старите джинси...

Обещанията тежки...

Олекотени от ярост, ревност и лудости.

Ударих ти шамар пред всички...

Ако успееш някога прости...

По-скъпа ли съм от гордостта ти?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...