Бясно прескача сърцето ми
и не контролирам ръцете си...
Как отне спокойствието ми?
Събуди в мене чувства зверски...
Нима са мои тези чудовищни очи?
Аз ли изпреварих гнева си?
Някъде по пътя между моите грешки,
бягайки, изпаднаха от джоба на старите джинси...
Обещанията тежки...
Олекотени от ярост, ревност и лудости.
Ударих ти шамар пред всички...
Ако успееш някога прости...
По-скъпа ли съм от гордостта ти?...
© Таня Атанасова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
