13.09.2008 г., 16:20

Това не бях аз

768 0 10

Бясно прескача сърцето ми

и не контролирам ръцете си...

Как отне спокойствието ми?

Събуди в мене чувства зверски...

Нима са мои тези чудовищни очи?

Аз ли изпреварих гнева си?

Някъде по пътя между моите грешки,

бягайки, изпаднаха от джоба на старите джинси...

Обещанията тежки...

Олекотени от ярост, ревност и лудости.

Ударих ти шамар пред всички...

Ако успееш някога прости...

По-скъпа ли съм от гордостта ти?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...