Няма най-важни неща,
само жалост потисната,
за това...
онова...
за целувка пропусната.
Има къща с бръшлян
и окъпано утро.
Има млада трева,
старостта гледа мъдро.
Има радост и смях
и усмивки през зъби.
Плачещата върба свежда клоните мълком.
© Мая Пенчева Все права защищены