16 дек. 2006 г., 13:28

това разказваше Одисей

831 0 4

толкова много неща видяха
очите
взряни до пръсване
полуголи деца
усмихнати
спяха в кашони
( въздухът се разпадна)
празни палуби
на кораби
пълни с ръце
врати изкривени
другите лица отвъд
и ослепях
свих се на разстояние мисъл
по-ниско застанах
от цвете
по-ниско от очакванията
и от ромона
на границата между
зъбите на капана чупят
мраморните колони
или животните
сами се прегризват
всъщност
всяко действие е безсмислено
( духът е подвижен
но душата е Църква)
губят се сили
от разговорите с мъртвите
това разказваше Одисей
след връщането си
от онази река
без да отпие

и приношението ни
на хляб
и на думи
и на смирение

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Божидар Пангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чинаров (Георги Милев)Тука разбира се има провокация или любимия въпрос от школото Какво е искал да каже Авторът))) Тъй или иначе Одисей не е от любимите ми образи, но в дадения случай си заслужава този епизод, понеже всяко връщане предполага този разговор. И в крайна сметка остава това приношение..нали Форестър?
  • Laska (Ласка Александрова) Щом казваш, ще се съглася. Бъди жива и здрава!
  • Одисей, който много е пътувал и още повече видял, разказва повече дори от видяното...
    Дали тук не става въпрос за духовния опит, който води до може би единствения възможен (или невъзможен за не-смирения) изход - (само) раздаването и дори превъзмогването на видяното...
    Във всички случаи приношението и смирението СА този изход.
    Това ли е искал да каже авторът?
  • "духът е подвижен
    но душата е Църква"

    Интересен стих!
    Поздрав!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...