Dec 16, 2006, 1:28 PM

това разказваше Одисей

Poetry

826 0 4

толкова много неща видяха
очите
взряни до пръсване
полуголи деца
усмихнати
спяха в кашони
( въздухът се разпадна)
празни палуби
на кораби
пълни с ръце
врати изкривени
другите лица отвъд
и ослепях
свих се на разстояние мисъл
по-ниско застанах
от цвете
по-ниско от очакванията
и от ромона
на границата между
зъбите на капана чупят
мраморните колони
или животните
сами се прегризват
всъщност
всяко действие е безсмислено
( духът е подвижен
но душата е Църква)
губят се сили
от разговорите с мъртвите
това разказваше Одисей
след връщането си
от онази река
без да отпие

и приношението ни
на хляб
и на думи
и на смирение

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

bogpan (Божидар Пангелов)

Чинаров (Георги Милев)Тука разбира се има провокация или любимия въпрос от школото Какво е искал да каже Авторът))) Тъй или иначе Одисей не е от любимите ми образи, но в дадения случай си заслужава този епизод, понеже всяко връщане предполага този разговор. И в крайна сметка остава това приношение..нали Форестър?

2006-12-19T07:51:08+02:00
bogpan (Божидар Пангелов)

Laska (Ласка Александрова) Щом казваш, ще се съглася. Бъди жива и здрава!

2006-12-19T07:45:19+02:00
Чинаров (Георги)

Одисей, който много е пътувал и още повече видял, разказва повече дори от видяното...
Дали тук не става въпрос за духовния опит, който води до може би единствения възможен (или невъзможен за не-смирения) изход - (само) раздаването и дори превъзмогването на видяното...
Във всички случаи приношението и смирението СА този изход.
Това ли е искал да каже авторът?

2006-12-18T11:52:29+02:00
Laska (Ласка Александрова)

"духът е подвижен
но душата е Църква"

Интересен стих!
Поздрав!

2006-12-16T13:31:22+02:00

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0