Dec 16, 2006, 1:28 PM

това разказваше Одисей

Poetry

825 0 4

толкова много неща видяха
очите
взряни до пръсване
полуголи деца
усмихнати
спяха в кашони
( въздухът се разпадна)
празни палуби
на кораби
пълни с ръце
врати изкривени
другите лица отвъд
и ослепях
свих се на разстояние мисъл
по-ниско застанах
от цвете
по-ниско от очакванията
и от ромона
на границата между
зъбите на капана чупят
мраморните колони
или животните
сами се прегризват
всъщност
всяко действие е безсмислено
( духът е подвижен
но душата е Църква)
губят се сили
от разговорите с мъртвите
това разказваше Одисей
след връщането си
от онази река
без да отпие

и приношението ни
на хляб
и на думи
и на смирение

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

bogpan (Божидар Пангелов)

Чинаров (Георги Милев)Тука разбира се има провокация или любимия въпрос от школото Какво е искал да каже Авторът))) Тъй или иначе Одисей не е от любимите ми образи, но в дадения случай си заслужава този епизод, понеже всяко връщане предполага този разговор. И в крайна сметка остава това приношение..нали Форестър?

2006-12-19T07:51:08+02:00
bogpan (Божидар Пангелов)

Laska (Ласка Александрова) Щом казваш, ще се съглася. Бъди жива и здрава!

2006-12-19T07:45:19+02:00
Чинаров (Георги)

Одисей, който много е пътувал и още повече видял, разказва повече дори от видяното...
Дали тук не става въпрос за духовния опит, който води до може би единствения възможен (или невъзможен за не-смирения) изход - (само) раздаването и дори превъзмогването на видяното...
Във всички случаи приношението и смирението СА този изход.
Това ли е искал да каже авторът?

2006-12-18T11:52:29+02:00
Laska (Ласка Александрова)

"духът е подвижен
но душата е Църква"

Интересен стих!
Поздрав!

2006-12-16T13:31:22+02:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0