bogpan (Божидар Пангелов)
118 338
16.12.2006 г., 13:28 ч.

това разказваше Одисей 

  Поезия
686 0 4

толкова много неща видяха
очите
взряни до пръсване
полуголи деца
усмихнати
спяха в кашони
( въздухът се разпадна)
празни палуби
на кораби
пълни с ръце
врати изкривени
другите лица отвъд
и ослепях
свих се на разстояние мисъл
по-ниско застанах
от цвете
по-ниско от очакванията
и от ромона
на границата между
зъбите на капана чупят
мраморните колони
или животните
сами се прегризват
всъщност
всяко действие е безсмислено
( духът е подвижен
но душата е Църква)
губят се сили
от разговорите с мъртвите
това разказваше Одисей
след връщането си
от онази река
без да отпие

и приношението ни
на хляб
и на думи
и на смирение

© Божидар Пангелов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чинаров (Георги Милев)Тука разбира се има провокация или любимия въпрос от школото Какво е искал да каже Авторът))) Тъй или иначе Одисей не е от любимите ми образи, но в дадения случай си заслужава този епизод, понеже всяко връщане предполага този разговор. И в крайна сметка остава това приношение..нали Форестър?
  • Laska (Ласка Александрова) Щом казваш, ще се съглася. Бъди жива и здрава!
  • Одисей, който много е пътувал и още повече видял, разказва повече дори от видяното...
    Дали тук не става въпрос за духовния опит, който води до може би единствения възможен (или невъзможен за не-смирения) изход - (само) раздаването и дори превъзмогването на видяното...
    Във всички случаи приношението и смирението СА този изход.
    Това ли е искал да каже авторът?
  • "духът е подвижен
    но душата е Църква"

    Интересен стих!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??