5 февр. 2009 г., 12:50

Това съм аз

1.8K 0 5

Написано 1995 г.! Много тежка година за мен!

 

Изгарям в огъня небесен

като запален в буря клон.

Не ще да чувам вече песен,

душата ми е само стон!

 

Това съм аз - едно страдание,

потънало във вечността!

Край мене всичко е мълчание

и чезне всяка красота!

 

А тъмнината ме обгръща,

като слепец вървя едва.

Назад ли някой пак ме връща

да тъна в горест, в самота?

 

Но здраво стискам аз ръката,

усещам нежна топлина!

Не ще ме върне в тъмнината,

знам - води ме към Светлина!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Харизанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....