5 февр. 2009 г., 12:50

Това съм аз

1.9K 0 5

Написано 1995 г.! Много тежка година за мен!

 

Изгарям в огъня небесен

като запален в буря клон.

Не ще да чувам вече песен,

душата ми е само стон!

 

Това съм аз - едно страдание,

потънало във вечността!

Край мене всичко е мълчание

и чезне всяка красота!

 

А тъмнината ме обгръща,

като слепец вървя едва.

Назад ли някой пак ме връща

да тъна в горест, в самота?

 

Но здраво стискам аз ръката,

усещам нежна топлина!

Не ще ме върне в тъмнината,

знам - води ме към Светлина!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Харизанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...