Написано 1995 г.! Много тежка година за мен!
Изгарям в огъня небесен
като запален в буря клон.
Не ще да чувам вече песен,
душата ми е само стон!
Това съм аз - едно страдание,
потънало във вечността!
Край мене всичко е мълчание
и чезне всяка красота!
А тъмнината ме обгръща,
като слепец вървя едва.
Назад ли някой пак ме връща
да тъна в горест, в самота?
Но здраво стискам аз ръката,
усещам нежна топлина!
Не ще ме върне в тъмнината,
знам - води ме към Светлина!!!
© Валентина Харизанова Все права защищены