5907077 (Валентина Харизанова) 5907077 (Валентина Харизанова)
50
Feb 5, 2009, 12:50 PM

Това съм аз

1.9K 0 5

Написано 1995 г.! Много тежка година за мен!

 

Изгарям в огъня небесен

като запален в буря клон.

Не ще да чувам вече песен,

душата ми е само стон!

 

Това съм аз - едно страдание,

потънало във вечността!

Край мене всичко е мълчание

и чезне всяка красота!

 

А тъмнината ме обгръща,

като слепец вървя едва.

Назад ли някой пак ме връща

да тъна в горест, в самота?

 

Но здраво стискам аз ръката,

усещам нежна топлина!

Не ще ме върне в тъмнината,

знам - води ме към Светлина!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Харизанова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0