5.02.2009 г., 12:50

Това съм аз

1.9K 0 5

Написано 1995 г.! Много тежка година за мен!

 

Изгарям в огъня небесен

като запален в буря клон.

Не ще да чувам вече песен,

душата ми е само стон!

 

Това съм аз - едно страдание,

потънало във вечността!

Край мене всичко е мълчание

и чезне всяка красота!

 

А тъмнината ме обгръща,

като слепец вървя едва.

Назад ли някой пак ме връща

да тъна в горест, в самота?

 

Но здраво стискам аз ръката,

усещам нежна топлина!

Не ще ме върне в тъмнината,

знам - води ме към Светлина!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Харизанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...