Това всъщност тя ли бе... 

Добро утро!

 .....! :-)

 Пиша ти отново… Имаш ли минутка да початим?

......!

Добре ще се опитам да е в резюме…

Извинявай но, малко ми е трудно за снощното да бъда кратък.

.....?

Мисля нямам точни думи… Както и да е!

 Знаеш ли… Ще ти призная.

Може би… мнението си ще променя за по-нататък!

 .....?

Как кой съм… Аз съм…

Онзи от вчера…

Осмелих се мнение да изразя!

....? ;-)

Да, да, да! Във форума ти… В блога…

....!!! :-(((

Как така!? Имала си вирус и всичко се е изтрило?

Съжалявам! Ще ти припомня!

....!

Да! Добре!

.....

Писах – Редното е, Любовта свързана с плътта да е…

Поспорихме... Това поне го мога!

И после дълго разисквахме за Любовта.

.....

Да, да, да !

Пред тебе и пред всички други претендирах,

 че връзката духовна, сама по себе си - тя истинска не е…

.....?

Ти после…

„Лека нощ!” във стих ми пожела.

Той беше в смисъл… да бъда с нея тази вечер,

 но не само като тяло, а и като същност.

 Да се потопя във всеотдайната й доброта

…и да забравя за до болка познатата й външност.

....?

А аз отвърнах:

Щом можеш да помагаш като Дух летящ на любовта…

въпреки чеее…

аз не вярвам на това…

Ти заповядай! Добре си ми дошла!

.....!!! :-ь

Да аз съм. Сети се, нали?

.....!

Ще разкажа. Да!

Нямаше повод…

Спонтанно някак си се случи

Рано се прибрах…

пихме с нея червено вино на вечеря.

Говорихме си!

Кое, кога беше - и кой, как, къде…

Ееее… все таки ни се получи…

.....? :-(

Не се оплаквам! Не!

 Било е и във пъти по – зле!

.... :-)))

Вярно да…

вечер със добра почерпка,

но нали си бе рутинна взгляда,

 нещо като седмичен отчет…

..... :-)

Знаеш как е…

Някъде го правят в събота - другаде във сряда,

важното е нервите да са наред.

.....!

Не това е интересното, обаче! Не! Не!

 Не знам как да го опиша или изразя…

но сякаш някак си витално бе…

.....?

Как да кажа!? Как кое?!

 Зад завесата усетих пожеланието твое…

или твоя Дух или Присъствие не зная,

но то помръдваше зад лявото перде!?

 ....!

Не се шегувам!

В посоката поглеждах често! Така си бе ....?

Да! То беше там. Стоеше си…

Усмихваше се И то с какви очи!? И съм сигурен, че след края…

 една целувка топла и много, много чужда,

 плавно във притулената стая потта от веждата ми с нежен жест напи!

...:-о ?

Та питането ми,

 може би е малко непрлично,

но ще си го позволя!

Нещо по въпроса този…

ще ми кажеш ли… или…?

...?

Не, не!

 Конкретно… нищо лично…

Но ако е възможно, моля ти се! Отговори!

Питането е за нежността! И е реторично…

Това всъщност тя ли бе – или самата…!?

:-) ....!!!

Rygit