Ама че дъжд
се изля във стъклата!
А пък имаше уж
още три дена лято!
Още три дена смях,
ято птици в простора
и уж литваха с тях
даже тъжните хора...
Но уви, отсега
чак до края си кратък
се отлепя брега
за три сезона нататък.
И се плъзва дъждът
по стени, керемиди...
(и избива ръжда),
и няма кой да ме види
как обръщам лице
за дъжда към небето...
Как протягам ръце
да го взема във шепи,
за да мога във дни
на тъга или суша
този дъжд как звъни
да послушам...
© Миглена Цветкова Все права защищены