Oct 31, 2013, 10:25 PM

Този дъжд

  Poetry
961 0 20

Ама че дъжд

се изля във стъклата!

А пък имаше уж

още три дена лято!

Още три дена смях,

ято птици в простора

и уж литваха с тях

даже тъжните хора...

Но уви, отсега

чак до края си кратък

се отлепя брега

за три сезона нататък.

И се плъзва дъждът

по стени, керемиди...

(и избива ръжда),

и няма кой да ме види

как обръщам лице

за дъжда към небето...

Как протягам ръце

да го взема във шепи,

за да мога във дни

на тъга или суша

този дъжд как звъни

да послушам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....