27 окт. 2012 г., 13:44

Този път наистина си тръгвам...

973 1 1

 

 

Този път наистина си тръгвам,

едва ли нещо ще ме задържи.

Назад нямам сили да се връщам,

наслушах се на твоите лъжи.

 

 

Дори и след това да страдам,

аз знам, че по-малко ще боли.

Сякаш отвикнах да прощавам,

по-добре е да си ида, разбери.

 

 

Отивам си, защото те обичам,

достатъчно от тебе ме боля.

Няма смисъл вече да отричам,

ти сърцето ми на пепел разпиля.

 

 

Най-добре е да си тръгна аз,

страдание достатъчно ми причини.

Знам, че няма щастие за нас,

ти отдавна го погуби и уби!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иваничка Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Усещам че е написано от сърце. Наистина ли си преживяла такава тъга, защото според мен такова вдъхновение е получено от истинско разочарование?

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...