Този път наистина си тръгвам,
едва ли нещо ще ме задържи.
Назад нямам сили да се връщам,
наслушах се на твоите лъжи.
Дори и след това да страдам,
аз знам, че по-малко ще боли.
Сякаш отвикнах да прощавам,
по-добре е да си ида, разбери.
Отивам си, защото те обичам,
достатъчно от тебе ме боля.
Няма смисъл вече да отричам,
ти сърцето ми на пепел разпиля.
Най-добре е да си тръгна аз,
страдание достатъчно ми причини.
Знам, че няма щастие за нас,
ти отдавна го погуби и уби!
© Иваничка Петкова Все права защищены