27.10.2012 г., 13:44

Този път наистина си тръгвам...

968 1 1

 

 

Този път наистина си тръгвам,

едва ли нещо ще ме задържи.

Назад нямам сили да се връщам,

наслушах се на твоите лъжи.

 

 

Дори и след това да страдам,

аз знам, че по-малко ще боли.

Сякаш отвикнах да прощавам,

по-добре е да си ида, разбери.

 

 

Отивам си, защото те обичам,

достатъчно от тебе ме боля.

Няма смисъл вече да отричам,

ти сърцето ми на пепел разпиля.

 

 

Най-добре е да си тръгна аз,

страдание достатъчно ми причини.

Знам, че няма щастие за нас,

ти отдавна го погуби и уби!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иваничка Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Усещам че е написано от сърце. Наистина ли си преживяла такава тъга, защото според мен такова вдъхновение е получено от истинско разочарование?

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...