Oct 27, 2012, 1:44 PM

Този път наистина си тръгвам...

  Poetry » Love
960 1 1

 

 

Този път наистина си тръгвам,

едва ли нещо ще ме задържи.

Назад нямам сили да се връщам,

наслушах се на твоите лъжи.

 

 

Дори и след това да страдам,

аз знам, че по-малко ще боли.

Сякаш отвикнах да прощавам,

по-добре е да си ида, разбери.

 

 

Отивам си, защото те обичам,

достатъчно от тебе ме боля.

Няма смисъл вече да отричам,

ти сърцето ми на пепел разпиля.

 

 

Най-добре е да си тръгна аз,

страдание достатъчно ми причини.

Знам, че няма щастие за нас,

ти отдавна го погуби и уби!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иваничка Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Усещам че е написано от сърце. Наистина ли си преживяла такава тъга, защото според мен такова вдъхновение е получено от истинско разочарование?

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...