Oct 27, 2012, 1:44 PM

Този път наистина си тръгвам...

  Poetry » Love
967 1 1

 

 

Този път наистина си тръгвам,

едва ли нещо ще ме задържи.

Назад нямам сили да се връщам,

наслушах се на твоите лъжи.

 

 

Дори и след това да страдам,

аз знам, че по-малко ще боли.

Сякаш отвикнах да прощавам,

по-добре е да си ида, разбери.

 

 

Отивам си, защото те обичам,

достатъчно от тебе ме боля.

Няма смисъл вече да отричам,

ти сърцето ми на пепел разпиля.

 

 

Най-добре е да си тръгна аз,

страдание достатъчно ми причини.

Знам, че няма щастие за нас,

ти отдавна го погуби и уби!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иваничка Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Усещам че е написано от сърце. Наистина ли си преживяла такава тъга, защото според мен такова вдъхновение е получено от истинско разочарование?

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...