7 дек. 2016 г., 07:57

Трафик

963 2 7

Заседнала в градския трафик
предъвквам ядосано думите.
До болка познатия навик
се стича досадно по гумите,

Ревниво претърсвам живота си,
не стигам до мост или гара...
И странно не напредват колоните
и все червен си стои светофарът.

Търпеливо прелиствам мигачите.
Времето ми тече в сантиметри.
Въже подхвърлено на гризачите...
Живакът в горящ термометър...

Дали това не е просто спасител?
Или дявол покоя си търси?...
На ум ме превръща в пепел
и ме разнася из хорските мисли.

Светлините в дъжда се размиват
като картина от водни боички.
Дори в градския трафик не спират
и надпреварват се с хаоса всички.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nikolova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...