Заседнала в градския трафик
предъвквам ядосано думите.
До болка познатия навик
се стича досадно по гумите,
Ревниво претърсвам живота си,
не стигам до мост или гара...
И странно не напредват колоните
и все червен си стои светофарът.
Търпеливо прелиствам мигачите.
Времето ми тече в сантиметри.
Въже подхвърлено на гризачите...
Живакът в горящ термометър...
Дали това не е просто спасител?
Или дявол покоя си търси?...
На ум ме превръща в пепел
и ме разнася из хорските мисли.
Светлините в дъжда се размиват
като картина от водни боички.
Дори в градския трафик не спират
и надпреварват се с хаоса всички.
© Nikolova Все права защищены