7.12.2016 г., 7:57 ч.

Трафик 

  Поезия » Друга
646 2 7

Заседнала в градския трафик
предъвквам ядосано думите.
До болка познатия навик
се стича досадно по гумите,

Ревниво претърсвам живота си,
не стигам до мост или гара...
И странно не напредват колоните
и все червен си стои светофарът.

Търпеливо прелиствам мигачите.
Времето ми тече в сантиметри.
Въже подхвърлено на гризачите...
Живакът в горящ термометър...

Дали това не е просто спасител?
Или дявол покоя си търси?...
На ум ме превръща в пепел
и ме разнася из хорските мисли.

Светлините в дъжда се размиват
като картина от водни боички.
Дори в градския трафик не спират
и надпреварват се с хаоса всички.

© Nikolova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??