Dec 7, 2016, 7:57 AM

Трафик

  Poetry » Other
954 2 7

Заседнала в градския трафик
предъвквам ядосано думите.
До болка познатия навик
се стича досадно по гумите,

Ревниво претърсвам живота си,
не стигам до мост или гара...
И странно не напредват колоните
и все червен си стои светофарът.

Търпеливо прелиствам мигачите.
Времето ми тече в сантиметри.
Въже подхвърлено на гризачите...
Живакът в горящ термометър...

Дали това не е просто спасител?
Или дявол покоя си търси?...
На ум ме превръща в пепел
и ме разнася из хорските мисли.

Светлините в дъжда се размиват
като картина от водни боички.
Дори в градския трафик не спират
и надпреварват се с хаоса всички.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nikolova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...