31 окт. 2012 г., 22:51  

Трагична комедия?!

1.7K 0 0

         ИЗПОВЕД!

 

Казано честно нищо не ми е в ред.

Какво ли?  Ето започвам да изброявам,

но може ли да почна отзад напред?

Объркан съм,  просто се задушавам.

 

Абе нито пари, нито  положение,

от години няма променение.

Казват че е добре да си изолиран,

тогава бил си уж по-концентриран.

 

Глупости, направо съм блокирал,

с неуспехи  децата  си  шокирал!

В очите да ги погледна ме е срам

как ми е в душата,  само аз си знам.

 

Животът ми е вид трагедия  или

по-скоро една  „Трагична комедия“.

Не, не искам да се  самосъжалявам,

ако така го разбирате, ви се извинявам!

 

Знам, право има този  който е успял,

независимо дали някой го е чул или видял.

Имат нещо доста общо футбола и живота,

отчита се накрая според  резултата и оборота.

 

Трябва да имаш повечко попадения,

излизаш напред  и стават променения.

Аз нямам попадения и съм във  „Втора лига“,

споделих  ви достатъчно - до тук стига!

 

2003 г. – Виена

Marcello Terezios

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маестро Митко Хаджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...