Eipril (Хари Спасов)
1388 5710
30 мая 2022 г., 09:11

Тракийка 

  Поэзия » Другая
810 3 7

 

 

Паметта на земята ми стара е жива,

под небесния свод дълговечно разказва

за тракийка засмяна и чудно красива

как със залеза топъл залязва.

 

Как със изгрева струен на изток блести,

а Родопа огрява с бистри очи,

как до Хемус кръвта ѝ неспирно кипи,

а ръцете ѝ нежни събират звезди. 

 

Как мечтите ѝ детски от Нестос преливат,

младостта ѝ се къпе в Понтос безбрежен,

песента ѝ се носи над Истрос  звънлив,

любовта ѝ се ражда на Родос копнежен. 

 

Паметта на земята ми родна е жива,

на гръдта ѝ се вият столетни  лози,

а над нея тракийка с фиáла разлива

благодат от духа си за нашите дни. 

© Хари Спасов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??