Eipril (Хари Спасов)
1388 5710
30.05.2022 г., 9:11 ч.

Тракийка 

  Поезия » Друга
811 3 7

 

 

Паметта на земята ми стара е жива,

под небесния свод дълговечно разказва

за тракийка засмяна и чудно красива

как със залеза топъл залязва.

 

Как със изгрева струен на изток блести,

а Родопа огрява с бистри очи,

как до Хемус кръвта ѝ неспирно кипи,

а ръцете ѝ нежни събират звезди. 

 

Как мечтите ѝ детски от Нестос преливат,

младостта ѝ се къпе в Понтос безбрежен,

песента ѝ се носи над Истрос  звънлив,

любовта ѝ се ражда на Родос копнежен. 

 

Паметта на земята ми родна е жива,

на гръдта ѝ се вият столетни  лози,

а над нея тракийка с фиáла разлива

благодат от духа си за нашите дни. 

© Хари Спасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??