11 мар. 2017 г., 18:28

Транспортир

687 0 5

Транспортир

 

Пукат
капки ламаринени,
по улуците
се стича гной.
Жълто мига
в светофарите,
в грайферите
спи завой.

 

Падат
думите във римата,
както лешници
във шоколад.
С бормашини
път
пробива си,
смисълът
обзет от гняв!

-Място има
и за мен
в поемите!
Чакайте,
пристигам днес!
И да знаете,
не ме ли
вземете,
вие просто
сте кафява
смес!

 

Но стига
толкова
симетрия!
Нека чуем
станиолен
шум!
Ако сложим
още малко
лешници,
северът
ще стане юг!

Да,
ще се объркат
птиците,
всеки ден
ще има
плажен волейбол.
Ще се прегърнем
със пингвините
и Антарктида
ще ни стане
дом.

 

-Грайферите!
Светофара!
Дайте път!
Това е гной!
-Споко бе,
не се газирай,
е ти тука
всичко коз!

Дръпвам
всичкото
от коза
и надушвам
самадхи.
Бумерангът
ми се връща
пълен
с толкова ъгли!

 

© Иван Бърдаров 2016. Всички права запазени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Бърдаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за коментарите

    Изненада е за мен, че този шантав стих се харесва

    Думата "гной" в началото ме дразнеше и мен, но след като отлежа стиха, реших да я оставя. Така или иначе дъждът отмива мръсотията
  • Чудесен стих с прекрасно послание. Харесах много! Пише се "асоциАция", Ани.
  • Супер! Някои обекти наподобяват капки. Бумерангът има само един ъгъл, но връщайки се, се "пълни" с ъгли.
  • А мислиш ли, че асоцияцията която предизвиква една стичаща се гной е приятна... Не само, че не е, но и по никакъв начин не кара да се вникне в същината на написаното и то обикновено се отминава повърхностно.
    Не те ангажирам с това мнение.
    Но по въпроса с бумеранга, мога да ти кажа, че необхидима техника за постигане на точен ефект от предназначението му. Иначе се връща.
    Успех!
  • Различен и интересен стих, с много образно изказване и внушение. Имаш голяма дарба, поздрав!!!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...