Транспортир
Транспортир
Пукат
капки ламаринени,
по улуците
се стича гной.
Жълто мига
в светофарите,
в грайферите
спи завой.
Падат
думите във римата,
както лешници
във шоколад.
С бормашини
път
пробива си,
смисълът
обзет от гняв!
-Място има
и за мен
в поемите!
Чакайте,
пристигам днес!
И да знаете,
не ме ли
вземете,
вие просто
сте кафява
смес!
Но стига
толкова
симетрия!
Нека чуем
станиолен
шум!
Ако сложим
още малко
лешници,
северът
ще стане юг!
Да,
ще се объркат
птиците,
всеки ден
ще има
плажен волейбол.
Ще се прегърнем
със пингвините
и Антарктида
ще ни стане
дом.
-Грайферите!
Светофара!
Дайте път!
Това е гной!
-Споко бе,
не се газирай,
е ти тука
всичко коз!
Дръпвам
всичкото
от коза
и надушвам
самадхи.
Бумерангът
ми се връща
пълен
с толкова ъгли!
© Иван Бърдаров 2016. Всички права запазени.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Бърдаров Все права защищены
Бумерангът има само един ъгъл, но връщайки се, се "пълни" с ъгли.