Транспортир
Транспортир
Пукат
капки ламаринени,
по улуците
се стича гной.
Жълто мига
в светофарите,
в грайферите
спи завой.
Падат
думите във римата,
както лешници
във шоколад.
С бормашини
път
пробива си,
смисълът
обзет от гняв!
-Място има
и за мен
в поемите!
Чакайте,
пристигам днес!
И да знаете,
не ме ли
вземете,
вие просто
сте кафява
смес!
Но стига
толкова
симетрия!
Нека чуем
станиолен
шум!
Ако сложим
още малко
лешници,
северът
ще стане юг!
Да,
ще се объркат
птиците,
всеки ден
ще има
плажен волейбол.
Ще се прегърнем
със пингвините
и Антарктида
ще ни стане
дом.
-Грайферите!
Светофара!
Дайте път!
Това е гной!
-Споко бе,
не се газирай,
е ти тука
всичко коз!
Дръпвам
всичкото
от коза
и надушвам
самадхи.
Бумерангът
ми се връща
пълен
с толкова ъгли!
© Иван Бърдаров 2016. Всички права запазени.
© Иван Бърдаров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Чудесен стих с прекрасно послание. Харесах много!
Пише се "асоциАция", Ани. -
Супер! Някои обекти наподобяват капки.
Бумерангът има само един ъгъл, но връщайки се, се "пълни" с ъгли. -
А мислиш ли, че асоцияцията която предизвиква една стичаща се гной е приятна... Не само, че не е, но и по никакъв начин не кара да се вникне в същината на написаното и то обикновено се отминава повърхностно.
Не те ангажирам с това мнение.
Но по въпроса с бумеранга, мога да ти кажа, че необхидима техника за постигане на точен ефект от предназначението му. Иначе се връща.
Успех! -
Различен и интересен стих, с много образно изказване и внушение. Имаш голяма дарба, поздрав!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Изненада е за мен, че този шантав стих се харесва
Думата "гной" в началото ме дразнеше и мен, но след като отлежа стиха, реших да я оставя. Така или иначе дъждът отмива мръсотията