Mar 11, 2017, 6:28 PM

Транспортир

  Poetry
686 0 5

Транспортир

 

Пукат
капки ламаринени,
по улуците
се стича гной.
Жълто мига
в светофарите,
в грайферите
спи завой.

 

Падат
думите във римата,
както лешници
във шоколад.
С бормашини
път
пробива си,
смисълът
обзет от гняв!

-Място има
и за мен
в поемите!
Чакайте,
пристигам днес!
И да знаете,
не ме ли
вземете,
вие просто
сте кафява
смес!

 

Но стига
толкова
симетрия!
Нека чуем
станиолен
шум!
Ако сложим
още малко
лешници,
северът
ще стане юг!

Да,
ще се объркат
птиците,
всеки ден
ще има
плажен волейбол.
Ще се прегърнем
със пингвините
и Антарктида
ще ни стане
дом.

 

-Грайферите!
Светофара!
Дайте път!
Това е гной!
-Споко бе,
не се газирай,
е ти тука
всичко коз!

Дръпвам
всичкото
от коза
и надушвам
самадхи.
Бумерангът
ми се връща
пълен
с толкова ъгли!

 

© Иван Бърдаров 2016. Всички права запазени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Бърдаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за коментарите

    Изненада е за мен, че този шантав стих се харесва

    Думата "гной" в началото ме дразнеше и мен, но след като отлежа стиха, реших да я оставя. Така или иначе дъждът отмива мръсотията
  • Чудесен стих с прекрасно послание. Харесах много! Пише се "асоциАция", Ани.
  • Супер! Някои обекти наподобяват капки. Бумерангът има само един ъгъл, но връщайки се, се "пълни" с ъгли.
  • А мислиш ли, че асоцияцията която предизвиква една стичаща се гной е приятна... Не само, че не е, но и по никакъв начин не кара да се вникне в същината на написаното и то обикновено се отминава повърхностно.
    Не те ангажирам с това мнение.
    Но по въпроса с бумеранга, мога да ти кажа, че необхидима техника за постигане на точен ефект от предназначението му. Иначе се връща.
    Успех!
  • Различен и интересен стих, с много образно изказване и внушение. Имаш голяма дарба, поздрав!!!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...