24 июл. 2009 г., 10:30

Трапчинки

1.3K 0 16

Всяко нещо придобива смисъл
с годините - като секунди кратки.
Книжката, която ще напиша,
е още неначената тетрадка.

Думи, думи - като из ръкав!
И аз не виждам никоя излишна,
но нямам сила. Дайте ми ръка,
да хване моливчето и да пише.

Светли стихове да ви затрупам,
както снегът красавицата есен.
Ох, не обещавам да са хубави,
но да са като снежинки весели!

И като снежинките нетрайни,
да се разтопят на две трапчинки,
които светло, предано и тайно,
не знам защо, не знам защо обичам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....