24.07.2009 г., 10:30

Трапчинки

1.3K 0 16

Всяко нещо придобива смисъл
с годините - като секунди кратки.
Книжката, която ще напиша,
е още неначената тетрадка.

Думи, думи - като из ръкав!
И аз не виждам никоя излишна,
но нямам сила. Дайте ми ръка,
да хване моливчето и да пише.

Светли стихове да ви затрупам,
както снегът красавицата есен.
Ох, не обещавам да са хубави,
но да са като снежинки весели!

И като снежинките нетрайни,
да се разтопят на две трапчинки,
които светло, предано и тайно,
не знам защо, не знам защо обичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...