Траур
Отдавна не бях публикувал тук. При все това, реших се да го направя сега. Случаят е специален, но не е радостен... Преди няколко дни ни напусна едно красиво момиче. Красиво момиче, което аз не познавах, но болката край мен бе толкова силна, че нямаше как да остана безпристрастен. Почивай в мир, Евгения! Знам, че си на едно по-добро място... Място, където всички сме оценени, равни и щастливи...
Как къпе се небето в чернотата,
цветът на траур, гаснеща любов,
заравяме надеждата в земята,
последен дъх от чуждия живот...
И нещо пак в гърлата ни засяда,
горчилката душите ни руши,
и често към очите ни изпраща
от болка неизплакани сълзи...
Защо ли, Боже, взе това момиче,
ангел ли ти трябваше, кажи?
Сега след нея тихо ти остави
пречупени, безрадостни мечти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Русланов Все права защищены
