Траур
Отдавна не бях публикувал тук. При все това, реших се да го направя сега. Случаят е специален, но не е радостен... Преди няколко дни ни напусна едно красиво момиче. Красиво момиче, което аз не познавах, но болката край мен бе толкова силна, че нямаше как да остана безпристрастен. Почивай в мир, Евгения! Знам, че си на едно по-добро място... Място, където всички сме оценени, равни и щастливи...
Как къпе се небето в чернотата,
цветът на траур, гаснеща любов,
заравяме надеждата в земята,
последен дъх от чуждия живот...
И нещо пак в гърлата ни засяда,
горчилката душите ни руши,
и често към очите ни изпраща
от болка неизплакани сълзи...
Защо ли, Боже, взе това момиче,
ангел ли ти трябваше, кажи?
Сега след нея тихо ти остави
пречупени, безрадостни мечти.
© Иван Русланов All rights reserved.
