24 апр. 2014 г., 11:17

Траур 

  Поэзия
452 0 1

Мъката и болката

не стихват в душата,

очите ни се изпълват със сълзи,

разбираме за жалост ний тогава,

човек любим сме изгубили уви,

душата ни от себе си е дала,

някъде в мрака там,

нещо скъпо и безценно,

нещо обичано и драгоценно.

© Никола Диманов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??