Мъката и болката
не стихват в душата,
очите ни се изпълват със сълзи,
разбираме за жалост ний тогава,
човек любим сме изгубили уви,
душата ни от себе си е дала,
някъде в мрака там,
нещо скъпо и безценно,
нещо обичано и драгоценно.
© Никола Диманов Все права защищены