Apr 24, 2014, 11:17 AM

Траур 

  Poetry
453 0 1

Мъката и болката

не стихват в душата,

очите ни се изпълват със сълзи,

разбираме за жалост ний тогава,

човек любим сме изгубили уви,

душата ни от себе си е дала,

някъде в мрака там,

нещо скъпо и безценно,

нещо обичано и драгоценно.

© Никола Диманов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??