12 июн. 2012 г., 10:08

Траурна нощ 

  Поэзия » Другая
569 0 0

Напусна ме.

Времето спря.

Тихо е,

някак зловещо,

ето ме,

пак съм сама

и облечена

в черно.

 

В траурна нощ

 безлунна

и луната

е изпълнена

с мъка,

ридаеща,

скрита

в небесната

обител,

потънала

в чернооблачен

воал,

напомнящ

за смъртта.

© Богдана Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??