Траурна нощ
856
0
0
Напусна ме.
Времето спря.
Тихо е,
някак зловещо,
ето ме,
пак съм сама
и облечена
в черно.
В траурна нощ
безлунна
и луната
е изпълнена
с мъка,
ридаеща,
скрита
в небесната
обител,
потънала
в чернооблачен
воал,
напомнящ
за смъртта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Богдана Маринова Все права защищены
