Траурна нощ
855
0
0
Напусна ме.
Времето спря.
Тихо е,
някак зловещо,
ето ме,
пак съм сама
и облечена
в черно.
В траурна нощ
безлунна
и луната
е изпълнена
с мъка,
ридаеща,
скрита
в небесната
обител,
потънала
в чернооблачен
воал,
напомнящ
за смъртта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Богдана Маринова Todos los derechos reservados
