12 jun 2012, 10:08

Траурна нощ 

  Poesía » Otra
571 0 0

Напусна ме.

Времето спря.

Тихо е,

някак зловещо,

ето ме,

пак съм сама

и облечена

в черно.

 

В траурна нощ

 безлунна

и луната

е изпълнена

с мъка,

ридаеща,

скрита

в небесната

обител,

потънала

в чернооблачен

воал,

напомнящ

за смъртта.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??