12.06.2012 г., 10:08 ч.

Траурна нощ 

  Поезия » Друга
629 0 0
Напусна ме.
Времето спря.
Тихо е,
някак зловещо,
ето ме,
пак съм сама
и облечена
в черно.
В траурна нощ
безлунна
и луната
е изпълнена ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдана Маринова Всички права запазени

Предложения
  • Зад всяка мисъл нищото наднича. Едреят кухините - то ги всмуква. На себе си не мога да приличам след...
  • Как искам да съм благ мехлем, да излекувам всички рани и детелина - за кадем, под камък злото да ост...
  • Мълчах до скоро. Не че нямам думи (та те са ми едничкото имáне), но знам, че беше казал някой умен: ...

Още произведения »