Твоите думи полетяха
и небето прегърнаха наивно,
тайно понесоха земята
тъй внимателно и милно.
Магия се носи над зората
и разсейва със свое обаяние
тайните реликви на душата,
така с неистово старание.
Мъничка искрица се вълнува
от твоя глас – безмълвен, тих,
и цветовете на небето изрисува
с трепета, заключен в този стих.
© Йоана Георгиева Все права защищены