Трева ли си...да те погаля?
Трева ли си… да те погаля?
Сълза ли си… да те изпия?
Любов ли си... да те запаля,
тъга ли си… да те убия…?
Ти песен ли си, да те пея?
Поема ли си, да те съчиня?
Какво си ти, погледна ли те - грея!
Докосна ли те - тихичко скърбя…
Букет от рози да ти пратя...
когато ги погледнеш с тез очи,
ще се засрамят те от теб самата,
увяхвайки от ревност, розата мълчи!
Защо букет ти подарявам?
Ти хубава си със сърце едничко,
няма хубост, с която да сравнявам
и погледа, и устните, и всичко.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любослав Костов Все права защищены
