Трева ли си...да те погаля?
Трева ли си… да те погаля?
Сълза ли си… да те изпия?
Любов ли си... да те запаля,
тъга ли си… да те убия…?
Ти песен ли си, да те пея?
Поема ли си, да те съчиня?
Какво си ти, погледна ли те - грея!
Докосна ли те - тихичко скърбя…
Букет от рози да ти пратя...
когато ги погледнеш с тез очи,
ще се засрамят те от теб самата,
увяхвайки от ревност, розата мълчи!
Защо букет ти подарявам?
Ти хубава си със сърце едничко,
няма хубост, с която да сравнявам
и погледа, и устните, и всичко.
© Любослав Костов All rights reserved.
