10 дек. 2008 г., 10:11

Тревата 

  Поэзия » Другая
829 0 6
 

Тревата е изпепелена

от хоро на самодиви.

А беше някога зелена

и зовеше хубавиците игриви.

Така копнееше за танца

на таз неземна красота

и проклинаше шанса,

че беше само трева.

Родени от нечиста сила,

омайниците чуха й плача

и всяка една самодива

дойде при тревата-мечта.

Тя изстена под нозете им дивни

и покорно сведе листа,

а те - опиянени и диви,

прогориха горката трева.

Умирайки, тя поне бе успяла

да вкуси от тяхната красота.

И не проплака - тя не бе избуяла,

просто за да бъде трева.

© Весислава Савова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??