Тревата
Тревата е изпепелена
от хоро на самодиви.
А беше някога зелена
и зовеше хубавиците игриви.
Така копнееше за танца
на таз неземна красота
и проклинаше шанса,
че беше само трева.
Родени от нечиста сила,
омайниците чуха й плача
и всяка една самодива
дойде при тревата-мечта.
Тя изстена под нозете им дивни
и покорно сведе листа,
а те - опиянени и диви,
прогориха горката трева.
Умирайки, тя поне бе успяла
да вкуси от тяхната красота.
И не проплака - тя не бе избуяла,
просто за да бъде трева.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весислава Савова Всички права запазени
Интересна гледна точка имаш !
