10.12.2008 г., 10:11 ч.

Тревата 

  Поезия » Друга
768 0 6
 

Тревата е изпепелена

от хоро на самодиви.

А беше някога зелена

и зовеше хубавиците игриви.

Така копнееше за танца

на таз неземна красота

и проклинаше шанса,

че беше само трева.

Родени от нечиста сила,

омайниците чуха й плача

и всяка една самодива

дойде при тревата-мечта.

Тя изстена под нозете им дивни

и покорно сведе листа,

а те - опиянени и диви,

прогориха горката трева.

Умирайки, тя поне бе успяла

да вкуси от тяхната красота.

И не проплака - тя не бе избуяла,

просто за да бъде трева.

© Весислава Савова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??