Dec 10, 2008, 10:11 AM

Тревата 

  Poetry » Other
830 0 6
 

Тревата е изпепелена

от хоро на самодиви.

А беше някога зелена

и зовеше хубавиците игриви.

Така копнееше за танца

на таз неземна красота

и проклинаше шанса,

че беше само трева.

Родени от нечиста сила,

омайниците чуха й плача

и всяка една самодива

дойде при тревата-мечта.

Тя изстена под нозете им дивни

и покорно сведе листа,

а те - опиянени и диви,

прогориха горката трева.

Умирайки, тя поне бе успяла

да вкуси от тяхната красота.

И не проплака - тя не бе избуяла,

просто за да бъде трева.

© Весислава Савова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??