2 февр. 2013 г., 17:16

Тревога за Петльо

919 0 13

Петльо важно се разхожда

в двора ни отпред.

От снега похапва сладко

все едно е сладолед.

 

Аз тревожа се за него,

ще настине май.

После как ще кукурига,

що е болест той не знай.

 

Трябва аспирин да пие,

чай от лайка ще сваря.

Гърлото му с шалче ще покрия,

ама че беля!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Цонче, обещавам ти, че ще обърна внимание на твоите детски стихчета. Благодаря за посещението!
  • Харесах! Много съм впечатлена от това, че пишеш стихове за деца!И аз имам детски, но не си попадал на тях! Макар,че ме четеш понякога...
  • Милена, важното е, че не ми липсва внимание. Благодаря за пожеланието!
  • Все нещо липсва в стиховете на този автор... Трудно е да се пише за деца, на кой както може... А за комплиментите на приятелите оставям без коментар. Успехи все пак!
  • Много точно, Жанет. Благодаря!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...