В мига тревожен
на печална горест,
кога сърцето ти
от обич гори,
открехни вратата
на моята вярност
и на крехко рамо
главата си склони.
В тишината нощна,
почувствало покоя,
сърцето ти болно
не ще веч кърви...
И нежна наслада
ще отнеме тревога
от разпалени
в огън гърди.
© Мадлен Все права защищены