Три...
Братко мой, с тебе тъй различни,
една и съща е нашата съдба,
делим болезнена една тъга,
двамата изгубваме съвършената жена.
Тя бе за мене, тебе, хляб,
нашият душевен блян,
до нея всеки тук се чувства млад,
сега остана само глад.
Изгубихме в нея света,
отиде си момичето нейде в тъма.
Една и съща е нашата съдба -
делим болезнено една тъга...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Атанас Къшев Все права защищены
