Братко мой, с тебе тъй различни,
една и съща е нашата съдба,
делим болезнена една тъга,
двамата изгубваме съвършената жена.
Тя бе за мене, тебе, хляб,
нашият душевен блян,
до нея всеки тук се чувства млад,
сега остана само глад.
Изгубихме в нея света,
отиде си момичето нейде в тъма.
Една и съща е нашата съдба -
делим болезнено една тъга...
© Атанас Къшев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
