18 авг. 2013 г., 20:30

Три думички

1.3K 0 3

 

Забравих имената на цветята.

Забравих птиците как пеят.

Зла вещица открадна ми душата,

прокле ме да се разпилея.

Покой да не намеря, мъка да не мине,

да ме боли до гроба, че и вдън земята.

При себе си да мога да те върна, сине,

ще си продам на дявола душата.

Със Самотата сме сестри-близначки.

Баща и майка аз за тебе бях.

Отучих се, забравих как се плаче.

Да бъда друга просто не успях.

Но някъде обърках се. Прости ми,

че може би не съм била добра.

Кога светът пред теб се срина

така и не можах да разбера.

И всеки ден се раждам и умирам.

Броя минутите от пет до шест.

Часът на свиждането. В този час съм жива

за мъничко, когато съм до теб.

Потъва времето в една минута

след шест животът ми е вече минал.

Кажи ми само, че ще има утре.

Три думички кажи ми. Те ми стигат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Барашка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...