18 авг. 2013 г., 20:30

Три думички

1.3K 0 3

 

Забравих имената на цветята.

Забравих птиците как пеят.

Зла вещица открадна ми душата,

прокле ме да се разпилея.

Покой да не намеря, мъка да не мине,

да ме боли до гроба, че и вдън земята.

При себе си да мога да те върна, сине,

ще си продам на дявола душата.

Със Самотата сме сестри-близначки.

Баща и майка аз за тебе бях.

Отучих се, забравих как се плаче.

Да бъда друга просто не успях.

Но някъде обърках се. Прости ми,

че може би не съм била добра.

Кога светът пред теб се срина

така и не можах да разбера.

И всеки ден се раждам и умирам.

Броя минутите от пет до шест.

Часът на свиждането. В този час съм жива

за мъничко, когато съм до теб.

Потъва времето в една минута

след шест животът ми е вече минал.

Кажи ми само, че ще има утре.

Три думички кажи ми. Те ми стигат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Барашка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...