18.08.2013 г., 20:30

Три думички

1.3K 0 3

 

Забравих имената на цветята.

Забравих птиците как пеят.

Зла вещица открадна ми душата,

прокле ме да се разпилея.

Покой да не намеря, мъка да не мине,

да ме боли до гроба, че и вдън земята.

При себе си да мога да те върна, сине,

ще си продам на дявола душата.

Със Самотата сме сестри-близначки.

Баща и майка аз за тебе бях.

Отучих се, забравих как се плаче.

Да бъда друга просто не успях.

Но някъде обърках се. Прости ми,

че може би не съм била добра.

Кога светът пред теб се срина

така и не можах да разбера.

И всеки ден се раждам и умирам.

Броя минутите от пет до шест.

Часът на свиждането. В този час съм жива

за мъничко, когато съм до теб.

Потъва времето в една минута

след шест животът ми е вече минал.

Кажи ми само, че ще има утре.

Три думички кажи ми. Те ми стигат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Барашка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...