18.08.2013 г., 20:30

Три думички

1.3K 0 3

 

Забравих имената на цветята.

Забравих птиците как пеят.

Зла вещица открадна ми душата,

прокле ме да се разпилея.

Покой да не намеря, мъка да не мине,

да ме боли до гроба, че и вдън земята.

При себе си да мога да те върна, сине,

ще си продам на дявола душата.

Със Самотата сме сестри-близначки.

Баща и майка аз за тебе бях.

Отучих се, забравих как се плаче.

Да бъда друга просто не успях.

Но някъде обърках се. Прости ми,

че може би не съм била добра.

Кога светът пред теб се срина

така и не можах да разбера.

И всеки ден се раждам и умирам.

Броя минутите от пет до шест.

Часът на свиждането. В този час съм жива

за мъничко, когато съм до теб.

Потъва времето в една минута

след шест животът ми е вече минал.

Кажи ми само, че ще има утре.

Три думички кажи ми. Те ми стигат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Барашка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...